Новоприетият Закон за потребителския кредит на практика закрепва неравноправното положение на кредитополучателя спрямо неговия кредитор, като оставя на банката възможността за едностранна промяна на цената на кредита след неговото отпускане.

“Методологията” по света

Добрата международна практика за определяне на лихвения процент по кредити е той да е плаваща лихва, която се образува от пазарен индекс плюс фиксирана надбавка. Така правят кредитните институции в 20 страни от Европейския съюз, членуващи в Европейската федерация на ипотечните кредитори. Така е в еврозоната и извън нея: Австрия, Чехия, Румъния и Турция. Така го правят у нас само малко на брой малки банки – Прокредит банк, “Токуда”, МКБ Юнионбанк и клонът на Алфа банк.

Икономическият смисъл от такъв начин за определяне на лихвата е, че така банката прехвърля само лихвения риск на паричния и капиталовия пазар върху клиента си, а не своя собствен. Този риск се мери със стандартен лихвен индекс – напр. ЮРИБОР или ЛИБОР за кредити в евро. Индексът се изчислява и публикува от организация или институция, различна от кредитора и неговия длъжник. Така след отпускане на кредита банката само изчислява лихвата, а не я решава.

Длъжникът може във всеки момент да провери стойността, размера и посоката на промяната на лихвения индекс, заложен в договора, и да пресметне собствената си лихва, като прибави договорената надбавка към индекса. Няма място за неясноти и спорове.

Но у нас не е така

Нашият закон употребява термина “методология”, вместо просто и ясно да определи лихвата като сума от две числа. По този начин банките могат да включат и други фактори във формирането на лихвата, и то такива, които нямат нищо общо с конкретния кредит. Или пък такива, върху които мениджмънтът на банката може да влияе, като например промени в качеството на кредитния портфейл на банката или на структурата на активите и пасивите й. Или пък такива, които зависят от регулаторни решения на БНБ, като промяна в правилата за провизиране или в нивото на задължителните минимални резерви. Или пък такива, които директно се определят от време на време по решение на управителния съвет на банката. В никакъв случай не описвам хипотези, а реалната практика на банките.

А това в крайна сметка означава, че освен лихвения банката прехвърля върху кредитополучателя и валутния, и ликвидния, и кредитния, и регулаторния, и оперативния, и дори политическия риск на страната. На практика всички рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата й. Така законът дава възможност на опериращите у нас банки да си фиксират печалбата. Това създава монополни привилегии и комфорт на банките, опериращи у нас, защото само монополът може да си фиксира печалбата.
Какво произтича от това за клиента?

Първо, няма начин новите методики да бъдат разбрани нито от клиента, нито от неговия анализатор и върху това бе обърнато внимание още при дебатите по поправката в закона. Второ, промяната в лихвата винаги ще бъде изненада за клиента. Той няма да има възможност да провери, независимо от банката, как се изчислява лихвата по неговия кредит. Трето, с включването на един-единствен компонент при формиране на лихвата, чиято промяна зависи от решение на управителното й тяло, банката си запазва правото за едностранна промяна в цената на кредита. По такъв начин директно се нарушава конституцията на страната, която изисква равнопоставеност на гражданскоправните субекти, на търговец и потребител, на кредитор и кредитополучател. При неравнопоставеност на страните по сделката, съчетана с тази, меко казано, асиметрия на информацията – а тук става дума и за нещо повече, едната от страните може да променя цената по сделката и така пазарът и конкуренцията престават да действат.

Не на последно място клиентът вече няма възможност да вземе информирано решение, защото той няма как да знае всички гореспоменати рискове. Ще трябва да разчита на късмета си. А това, че методиката ще е публикувана и няма да се променя за срока на изплащане на кредита, е празен звук, без значение и полза за потребителя.

Но че клиентите на банките нямат никаква полза от промените в закона е само едната страна на медала. На практика тези промени

работят срещу стабилността на банковата система

Един тип риск, който банките у нас в момента прехвърлят върху потребителите, е регулаторният риск. На БНБ са дадени правомощия да регулира банковата дейност с редица инструменти с цел поддържане стабилността на банковата система. Например нивото на минималните задължителни резерви (парите, които банка държи по сметката си в БНБ, без да получава лихва за това), отчисляването на провизии за рискови кредити (паричните средства, които банката трябва да заделя за покриване на вероятни загуби от необслужване на кредити) и други подобни. Увеличаването на всички тези разходи води до намаляване на печалбата.

С определянето на лихвите, в т.ч. и по вече отпуснати кредити, по своя собствена методика банките прехвърлят тези регулаторни разходи върху съществуващата си клиентела. С това те изолират печалбата си от влиянието на промяната в регулациите и по такъв начин ги обезсилват.

Друг проблем, който пораждат собствените методики, е процикличната лихвена политика на банките. Един от факторите, които те отчитат в публикуваните си методики, е качеството на кредитния портфейл, т.е. делът на просрочените и необслужвани кредити. Когато икономиката върви, кредитите се обслужват и лихвите са ниски. Когато цикълът се обърне, както през 2008 г., повече кредити изпадат в просрочие и лихвите се повишават. Така се изпада в спирала – повече необслужвани кредити водят до по-високи лихви, което още повече увеличава необслужваните кредити. Но важното е печалбата на банката да не намалява. Ето това е една от причините у нас лихвите да се качват, а в Европа да спадат.

Определяне на лихвите по “методология” пренася всички рискове, в т.ч. и оперативния риск на кредитора, върху финансово най-слабото звено, което няма капацитета да оцени и да носи тези рискове – домакинството. С това цялото кредитиране се гради на пясъчна основа. Да не забравяме, че стартът на международната финансова криза беше даден в момента, в който обикновените ипотечни кредитополучатели в САЩ спряха да обслужват кредитите си.

В крайна сметка трябва да са ясни две неща: при новия закон кредитът у нас е капан, а кредитополучателят трябва да плаща такава лихва, каквато каже банката, без да има възможност да я прецени предварително или дори да провери изчислението й, ако има съмнение за техническа грешка. И без активизиране на засегнатите или, както казваме, гражданското общество в защита на своя интерес и за въвеждане на добри практики на банкиране у нас клиентите ще продължат да обслужват банките, вместо обратното.

Източник:Imot.bg

Общо 6.2 млрд. лв е обемът на заемите, които са необслужвани (просрочия над 90 дни), на загуба (просрочия над 180 дни) и преструктурирани към края на юли 2010 г. Размерът им вече се увеличава по-бързо, отколкото БНБ отчете в данните за юни, но остава под месечните ръстове от по-рано през годината.

На годишна база обаче увеличението е по-малко спрямо това към юни. Тогава сравнението с данните от година по-рано показа, че проблемните кредити са със 156% повече, а сега ръстът е 149.3%. Трицифрените повишения се оформиха още в началото на 2009 г.

В същото време кредитният портфейл на банките продължава да се изменя с далеч по-слаб темп. Според статистиката на БНБ техният размер към края на юли е 50.84 млрд. лв спрямо 50.83 млрд. лв. през юни. Така на годишна база те са се увеличили с 2.4%, сравнено с 2% годишен ръст през юни.

От БНБ посочват, че влияние върху общия обем на кредитите оказва това, че за последната година банките са върнали в балансите си заеми за общо 1.3 млрд. лв. Специално през юли финансовите институции не са изкупували обратно кредитни портфейли от чужбина, допълват оттам.

Слабо остава както изменението в ръста, така и самият ръст на бизнес кредитите. Годишното им увеличение към юли е 1.3% (през май и юни беше 1.2%) до общо 30.84 млрд. лв. С по-малко са се увеличили пък потребителските кредити, посочват още от БНБ, а изменението се запазва еднакво при жилищни заеми.

Така делът на проблемните заеми в кредитите (без овърдрафти) нараства от 15.11% през юни до 15.94% през юли (през май беше 14.6%). Тази статистика обаче не показва общо класифицираните рискови експозиции, нито конкретно дела на необслужваните (с просрочие над 90 дни), уточняват от БНБ. За целта се използват тримесечните надзорни данни. Според последните такива от края на юли делът на класифицираните експозиции с просрочие над 90 дни в брутните кредити е 9.45%.

Данните посочиха още, че разходите за обезценка за целия банков сектор са се увеличили с 41% спрямо същия период на миналата година.

Източник:Targ.bg

В определен момент всеки изпитва нужда от допълнително финансиране било за покриване на определени разходи до заплата, наближаващ празник, за който не сме си направили предварително сметка, за отдих и т. н. Така се появява мисълта за потребителски кредит и започваме да се чудим накъде да се насочим и на какво да обърнем внимание сред морето от информация. В по-малка или по-голяма степен, както новите, така и старите кредитополучатели си задават следния въпрос: Как световната финансова криза повлия върху техните настоящи и бъдещи кредитни задължения?

Кредит се взема трудно

Оказва се, че в момента тегленето на потребителски кредит не е толкова лесно както беше преди, тъй като кредитополучателите все по-често срещат отрицателния отговор на кредитиращите институции. В основата е проблемът, който срещат европейските банки, а именно недостиг на капитал. Надпреварата в последно време банките да излизат на пазара с нови промоционални предложения по депозитни продукти е потвърждение на това твърдение. От друга страна, в резултат на този недостиг банките затегнаха и мерките по отпускане на кредити с цел да намалят максимално дела на лошите кредити. В следствие на тази политика нека да разгледаме ”новите” критерии, при кандидатстване за потребителски кредит. Кои са основните критерии, на които е необходимо да отговаря кредитополучателят? За да кандидатствате за кредит, е необходимо да сте на постоянен трудов договор при настоящия работодател минимум 3 – 6 месеца. Можем да отбележим, че този фактор остана сравнително непроменен и след настъпването на кризата. Важно е да отбележим, че доходите от майчинство не са трудови доходи, а доходи на детето и следователно банките избягват да отпускат кредити на клиенти в майчинство. Обикновено вноската по всички ваши кредити трябва да бъде в порядъка от 40-60 процента от вашите чисти месечни нетни доходи, като в това съотношение влиза и вноската по новоотпуснатия кредит. Важно е да отбележим, че банките вземат под внимание доходите, на които се осигурява даден кредитополучател. Офертите на банките варират по отношение на този показател, имайки предвид степента на риска по дадена оферта за банката. Преди настъпването на кризата този показател беше в границите 50-70 процента, което ясно показва ориентирането на банките към по рестриктивна политика, тоест затягане на мерките при отпускане на потребителски кредити. Преди получаването на кредит беше възможно само срещу лична карта, тоест без документално доказване на доходите, като тази възможност вече не съществува. Банките масово преустановиха предлагането на своите необезпечени кредити, т.е. кредитите без поръчители и без доказване на доход. Сега е възможно да се кандидатства за кредит при условие, че се докаже задължително доходът на клиента, осигурят се поръчители и/или трудовото възнаграждение се превежда по сметка в банката. На следващо място е задължително да споменем и изискването за изрядност по други кредитни задължения на клиента, т.е. много вероятно е да ви бъде отказан даден кредит, ако имате просрочие по-голямо от 30 дни. В този случай вашият кредит се класифицира като нередовен, а банките не гледат с добро око на това забавяне в плащанията. В резултат на скорошните промени в регулациите, засягащи действието на ЦКР, е полезно да споменем, че при евентуално просрочие, историята за даден клиент в ЦКР не се заличава след определен период, както беше преди промяната и това допълнително би възпрепятствало бъдещо кандидатстване за кредит. На какво да обърнем внимание при избора на потребителски кредит? Основен показател за сравняване на различните оферти е ГПР (Годишен процент на разходите). Колкото по-малка е стойността на ГПР, толкова по-изгоден е кредитът за кредитополучателя. Важно е да отбележим, че банката взема предвид доходите, на които реално ви осигуряват, т.е. ако имате доходи, които не можете да докажете документално, то те няма да бъдат взети под внимание при определяне на максималния размер на кредита. Кредитите с поръчител и/или превод на работна заплата са по-изгодни за клиента, въпреки че невинаги е лесно да намерим поръчител и/или да убедим работодателя си да промени обслужващата ни банка, в случай че сме избрали оферта на друга банка. В резултат от кризата действията на банките могат да бъдат обобщени като завишаване на критериите при отпускане на кредит, което от своя страна затрудни достъпа до кредитен ресурс от страна на потребителите. Полезно е при вземането на кредит всеки да прецени доколко добре има възможност да погасява този кредит при евентуална промяна на лихвените проценти, тъй като бяхме свидетели на доста промени на лихвите по кредити през изминалите месеци. Изрядността по даден кредит е много важна, тъй като във връзка с промените в ЦКР, кредитната история на даден кредитополучател не подлежи на премахване от регистъра, както беше до преди известно време. Вероятно е банките отново да занижат критериите си, като това предстои да се види.

Източник:Lev.bg

10 неща които трябва да знаете за Кредита Без доказване на доходи:

1.  Кредитът Без доказване на Дохода е с по-висока лихва от нормалния кредит – 11% до 14%

2. Кредит Без доказване на Дохода, при относително същите като банковите условия, може да бъде изтеглен и от Не-банкова финансова институция, в повечето случаи доста по-бързо

3. Кредитът Без доказване на Дохода e с по-високи банкови такси

4. Максималният срок за кредит без доказване на дохода е 20 години

5. Тези кредити се предлагат без гратисен период

6. За отпускането на такъв кредит не могат да кандидатстват лица които работят в държавната сфера

7. Размера на финансиране рядко надхвърля 70% от пазарната оценка.

8. При изтеглянето на кредит без доказване на дохода лесно можете да договорите по-ниски такси за предсрочно погасяване със собствени средства.

9. За кредит в размер на 100 000 BGN за 20 години, сметките изглеждат така

Без доказване на дохода – лихва: 10.95%; срок до 20 години; Общи плащания за период от 20 години       246 909 лв ; Вноска 1028 лв/м

С Доказан доход – лихва – 7.5% ; срок до 35 години; Общи плащания за период от 20 години – 193 342 лв.; Месечна вноска – 805 лв/м

10. Кредитът Без доказване на Дохода лесно може да се превърне в “Кредит с доказан доход”, чрез консултация с кредитен консултант.

Източник:Draftis.com

От началото на годината се забелязва оживление в отпускане на заеми за оборотни нужди и до известна степен на ипотечните кредити, както и съответно раздвижване на пазара на имоти, каза Мария Цукровска, директор “Кредитиране” в дружеството. Около 30% от заемите, които отпуска компанията, са за малки и средни фирми. Средният размер на кредитите е 150 хил. лв., а средният срок за издължаването им е 11 години. Друга добра новина е, че от началото на годината не се наблюдава ръст на лошите заеми при новоотпуснатите кредити.

Обнадеждаващо е, че желание за финансиране проявяват предприемачи от строителството, транспорта и шивашката промишленост. Тези браншове се смятат за най-пострадали от кризата и досега имаха затруднения да обслужват дори старите си заеми. От “Кредитекс” съветват клиентите да окрупняват заемите си, за да могат по-добре да ги обслужват. Така се намаляват разходите за такси и комисиони и се пести време за тичане до банките за погасяване на вноските. Цукровска даде пример с клиент, който имал 19 заема в 7 банки. Според нея оптималният вариант е заемите да се сведат до два в един трезор.

Източник:Imot.bg

В допълнение, банката трябва да се съобрази и с факта, че залоговият конфискат трябва да бъде съхранен някъде до реализацията му. Имайки предвид здравомислието на банковите правила, специалисти от руската „ВУЗ банк” изготвиха рейтинг на най-шантавите залози, приемани от банки.

10 място заема домашната фотолаборатория като вид обезпечение – вани, реактиви и др. инструментариум, необходим за проявяване на фотоленти. И това днес, в ерата на цифровите апарати. Не е изключено сред оценителите на банката да е имало и заклети фотолюбители, които считат класическите снимки за вечното изкуство.

На 9 място е цяла каменна кариера за макадам. Отчитайки състоянието на пътищата, трошено-каменната настилка е нещо много полезно. Друг е въпросът как точно банкерите ще добият макадам и ще го доставят до купувача.

8 място в класацията държат буркани от по 2,5 и 5 литра. Необичаен залог, но ако се погледне от друга страна – прекрасна възможност за висшия мениджмънт на банката да си затвори зимнина и да хрупа доволно кисели краставички, например. Това се казва подговтовка за зимата!

На 7 място в класацията се нареждат витринни манекени за демонстрация на дрехи. Много манекени.

6-то място е отредено за подвижен ескаватор за кариери.

Дотук класацията изглежда доста странно. Нека се запознаем и с останалите пет позиции.

На 5 място се нарежда костюм на кочияш (сватбен). Не е ясно от какво са се ръководили мениджърите, приемайки костюма за ликвидна стока, но вероятно са го харесали от пръв поглед, например, за ВИП-преговори. Може сред тях да е имало и страстни фенове на Хелоуин.

4-то място продължава селскостопаската тематика с … живи пиленца! Този залог може да мине за подходящ с това, че в бъдеще би донесъл и допълнителни активи.

В Топ 3 на странностите са класирани следните кредитни залози:

На 3 място е склад с отровни химикали! Някой да е чул нещо по въпроса? Без коментари!

На 2 място, само на стотна от лидера, стои…по-точно са натоварени няколко тона тор.Представете си вътрешния двор на банката, задръстен от камиони, натоварени със специфичния залог.

Палмата на първенството, 1-то място, държи облицовано дъно на поток. На кого може да бъде продадено, с каква цел, това очевидно само оценителите на екатеринбургската банка си знаят. Не е изключено чиновниците да бъдат принудени да запретнат ръкави и в обедната почивка да промиват злато, за да си върнат сумата по отпуснатия кредит.

Сред залозите от различни банки може да бъдат посочени още агрегат за макарони, помпа и др.

Отделна група залози съставляват хранителните продукти, като сред тях има и малотрайни, например сметана…

Специалистът по Връзки с обществеността на ВУЗ-банк Татяна Ермолаева коментира пред РБК daily, че също меко казано странни, са залози от типа: играчки за елха, картофобелачки или дори…гробище.

Наличието на такива екзотики специалистите обясняват с докризисния кредитен бум, когато никой дори не помисляше за думичката банкрут.

Кризата обаче секна възможностите за изготвяне на актуални класации от този тип. Никой обаче не протестира….

Източник: Insurance.bg

Проблемните кредити са тези, чиито вноски са просрочени над 90 дни (т. нар. лоши кредити), плюс предоговорените заеми поради финансово затруднение на клиента. Хубавото е, че по-голямата част от тези заеми все още не са се превърнали в загуба за банките и има шанс да бъдат редовно изплатени. Засега банкерите успокояват, че въпреки огромния размер на проблемните заеми реалната им загуба под формата на разходи за обезценка е на стойност едва 482 млн. лв. за първите пет месеца на годината. Затова разликата до 5.7 млрд. лв. теоретично може да бъде възстановена. Но никой не може да каже какъв е шансът заем, който не се изплаща повече от три месеца, да стане отново редовен. Не е ясно също доколко един проблемен заем реално се предоговаря или просто се сключва нов договор. Тази практика е просто един счетоводен трик, за да може банката да представи по-благоприятна статистика.

Проблемът с лошите кредити се разрази с пълна сила през последните 12-18 месеца. От май 2009 до май 2010 г. проблемните заеми са скочили тройно – от 1.8 млрд. лв. на 5.7 млрд. лв. Въпреки че на пръв поглед най-рискови са заемите за потребление, голямата изненада са жилищните кредити. Преди година те изглеждаха най-сигурни и бяха малко като абсолютна сума в сравнение с фирмените и потребителските кредити. Противно на успокоителните приказки, че българинът много цени жилището си и е готов на всичко, за да го запази, се оказва, че най-голям скок бележат тъкмо лошите жилищни заеми. От 281 млн. лв. към май 2009 г. те са нараснали на 1.126 млрд. лв. година по-късно. Затова не е чудно, че банките се превръщат в брокери на имоти. Нарастването беше особено стремглаво, макар че през последните шест месеца темпът леко се забави и почти се изравни с този при потребителските заеми.

Всички тези цифри са безспорно доказателство за факта, че през 2006 – 2008 г. у нас са раздавани доста кредити, чиито получатели не са добре преценени. Въпреки уверенията на банкерите проблемът с лошите кредити изобщо не е в затихваща фаза и часът на истината тепърва предстои.

Оттук нататък

има два сценария за развитието на проблема

с 5.7-те млрд. лв. проблемни заеми: те или ще бъдат спасени и ще станат отново редовни, или ще се превърнат в реална загуба за банките, която няма да може да бъде компенсирана лесно.

Големият въпрос е кой ще плати цената на грешките на БНБ и търговските банки? Редно е сметката да бъде кеширана от акционерите на трезорите и техните шефове, които до неотдавна раздаваха заеми без документи за доказване на дохода само срещу лична карта и предлагаха масово 90-100% финансиране на невероятно надценени имоти. Кредитната истерия, която се развиваше с мълчаливото съгласие на централната банка, достигна до такива мащаби, че хората изпаднаха в заблудата, че всеки със заплата от 500 – 600 лв. може да си купи ново жилище с кредит. Резултатът е притеснителната статистика за ръста на лошите кредити, зад която се крият съдбите на стотици българи, заложили спестяванията си и бащините си къщи срещу мечтата за ново жилище в голям град, която в момента се срива.

Освен затъналите длъжници другите главни потърпевши от ръста на лошите кредити са коректните платци на банките. В момента т. нар. стари клиенти плащат високи лихви не само заради “промените в пазарните условия”, както пише в договорите, но и заради калкулирането в тях на главоломно растящите проблемни заеми. Така проблемът се прехвърля от болната глава на здравата и повечето банкери го признават.

За едно и банките, и длъжниците са прави -

необходима е по-добра регулация на отношенията помежду им

След промените в ГПК длъжниците са малко по-добре защитени в сравнение със ситуацията преди време по отношение на цената, на която се разпродава ипотекираното им жилище. Банките обаче често стават жертва на измами заради пробойни в законодателството.

Особено притеснителни са фиктивните фалити и обявяването в несъстоятелност със задна дата. Според едната схема дружеството прехвърля основната си дейност на нова фирма, след което обявява фалит и оставя на банката да разпродава обезцененото в пъти обезпечение. Другата схема, която е доста разпространена благодарение на корупцията в съдебната система, включва обявяването на несъстоятелност на фирмата със задна дата, която е преди тегленето на кредита. Така обезпечението става недействително и банката не може да си върне парите.

От поне половин година насам Асоциацията на банките настоява тези проблеми да се решат с промени в Търговския закон, но до момента няма движение по темата. БНБ също обмисля законови промени за по-добра защита на банките от измамни кредитополучатели, макар и все още да няма готов законопроект. Според една от идеите, ако кредитополучателят получава доход от наематели в купения със заем имот, наемът ще трябва да се превежда директно на банката, а не да минава през ръцете на собственика, който може да го изхарчи за странични цели.

Друго настояване на банкерите е да се направи по-добър регистър на задлъжнялостта на гражданите и фирмите, който да включва не само кредитите, но и неплатените навреме сметки за ток, вода, парно, телефон и др.

Източник:Imot.bg

1. Най-вероятно нямате нужда от застраховка.

Банките често имат склонност да включват задължително и застраховки към своите кредитни продукти с идеята, че те са „наложителни”. Много често обаче, те не отчитат факта, че може вече да сте застраховани срещу определени рискове, или че не влизате в потенциалните рискови групи на съответна застраховка.

В допълнение, често застраховките „при смърт” се изплащат само в случай, че застрахователното събитие настъпи в периода на задължението. Това пък може да остави хората незастраховани, поради впечатлението, че имат вече съответната застраховка.

Често застраховките са с толкова условности за изплащане при събитие, че дори и малки излизания от рамките ще ви оставят без получаване на обезщетение.

2. Системата решава, дори и да ви харесвам.

Много малко банкери ще ви оставят с впечатление, че нещата са извън техните ръце. Те оставят лично впечатление в клиентите на отговорно и лично отношение, което до голяма степен е измамно.

Всъщност ролята на кредитните инспектори например е да прилагат на практика и да са връзка между клиентите и изрядно направените банкови правила, които не дават възможност за никакво мърдане.

Почти никакви възможности нямат последните и за оказване на въздействие за одобрение при кредит. Това в много от големите банки става автоматично при задаване на съответните критерии, като доход и др.

3. Аз съм продавач.

Голяма част от доходите на банките са свързани с допълнителните продукти, които те предлагат, съпътстващи основната им дейност – кредитирането. В тази насока голяма част от ролята на банкера е на продавач и той ще се опита да ви убеди, че имате нужда от продукти, които дори не ви е хрумвало преди това, че са ви необходими.

4. Често предлагаме пълни пакети от услуги, за да съберем и пълните такси от това.

Когато клиент отива да си открие сметка или да кандидатства за кредит, като бонус, или промоция ще му се предложат още хиляди опции, като целта е да си открие поне още една-две сметки, или в най-лошия случай, да се сдобие с кредитна и дебитна карта от банката.

Често се получава горе-долу следната ситуация: „Ако ви одобрим за кредит, тоест надежден платец сте (според изключително затегнатите изисквания), ще получите бонус да повишим вашата задлъжнялост с издаването на безплатна кредитна карта и много такси по нея.”

5. Целта ни е да достигнем развитите страни, където банките правят повече пари от такси, отколкото от кредитиране.

И макар ситуацията у нас все още да не е такава – посоката е ясна. В края на 90-те години банките от развитите пазари достигнаха до ниво, когато приходите им от такси и комисиони се повишиха до над половината от общите такива.

6. Добре е да проверите и другите банки.

Най-голямата тайна, която банкерите пазят от своите клиенти е, че друга банка има по-добри условия или продукт, който в по-голяма степен отговаря на конкретните изисквания на дадения клиент.

7. Каква е реалната цена на кредита.

По телевизията върви реклама за промоционален кредит при определена лихва. Малко хора обаче, осъзнават че това е нивото на лихвата обикновено за определен период – най-често първата година, както и че това не е реалната цена на кредита, който евентуално ще получат. Към разходите за лихви трябва да се добавят тези за разглеждане на документи, за одобрение, за административно обслужване и т.н. Получава се на практика една игра на цифри, в която повярвайте, няма как да биете банката.

Източник:profit.bg

През месец май се появиха предложения за до 100% финансиране, но до сделки при тези условия се достига трудно. Желанието на клиентите да получат пълната сума най-често е нереалистично с оглед на техните текущи доходи и стойността на имота, който купуват. Освен правилно съобразяване на бюджета и сигурността на работното място, за определяне на процента финансиране ключова остава стойността на имота, неговата локация, качеството на строителство и текущото му състояние.

„Очакванията ни са през следващите месеци ипотечни кредити да се теглят предимно за имоти, договорени на по-ниска от средната за района и типа жилище цена.”, споделя Тихомир Тошев, Изпълнителен директор на КредитЦентър. „Това са и нашите съвети към клиентите. По-ниската цена е гаранция за запазване на стойността на обезпечението и е един вид превенция, че при затруднения, купувачът ще може бързо да продаде имота без да търпи загуби. Добрата новина е повишаващата се ликвидност на пазара на жилищни имоти. Тя също е успокоителна за купувачите, нуждаещи се от външно финансиране за своята сделка”, допълва Тошев.

По данни на КредитЦентър през месец май 18% от клиентите са успели да договорят цена, по-ниска от цената, определена от независим оценител. В повечето случаи това са имоти, закупени с инвестиционна цел, собствениците на които се нуждаят от пари в брой в кратки срокове. Договорената по-ниска цена обаче не е гаранция, че имотът е подходящ за всеки клиент. С все по-голяма сила днес важат правилата за изчисляване и правилно определяне на възможностите на едно домакинство да обслужва кредит”.

„Когато пристъпвате към теглене на кредит, бъдете сигурни, че имате: добър имот, изгодна цена, сума за вноската, която не надвишава 40% от месечните ви доходи. Освен това отделете сума, равна на минимум 3 месечни вноски на депозит в банка”, съветва Тошев. „Това е една допълнителна защита, която при някакъв проблем – загуба на работа, нередовно изплащане на заплатата или друго, ще ви даде няколко месеца спокойствие, докато намерите изход от ситуацията.”

Средният размер на изтеглените през месец май ипотечни кредити в страната е 36 420 евро. Съотношението евро/лева пък отново е в полза на еврото и е 94/6, показват данните на КредитЦентър.

В столицата средният размер на изтеглените ипотечни кредити е 41 950 евро, което представлява понижение спрямо април с малко над 1000 евро. Спад в средния размер бележи и морската ни столица Варна, където тази стойност е 37 750 евро. В Пловдив средният размер на ипотечните кредити е с най-ниска стойност – 26 620, а в Бургас тя е 32 280, като 10% от изтеглените в града кредити са в българска валута.

Като най-активни потребители на ипотечни кредити и през този месец се очертаха хората на възраст между 26 и 35 години. Те вече представляват повече от половината кредитополучатели. Хората между 36 и 45 години запазват втората си позиция в класацията на активните потребители на кредити, но процентът им продължава да пада и през май той е малко под 30%. Тенденцията най-младите да се активизират пък продължава и те заемат дял от 4.6% от всички кредитополучатели, сочи анализът на Кредит Център.

Общият оптимизъм на пазара на имоти и активността на банките дадоха отражение и върху сумите, които хората теглят. Най-предпочитаните кредити за периода са били тези между 30 000 и 50 000 евро – 46.26%. Запитванията за такъв размер на кредитите изпреварва с около 5% най-предпочитаните допреди месец суми между 10 000 и 30 000 евро.

През май 94% от кредитополучателите са теглили целево за покупка на нов имот. За лично ползване кредит са изтеглили останалите 6% от потребителите на ипотечни кредити.

Най-предпочитаният срок за погасяване на изтегления кредит продължава да бъде между 16 и 20 години. Това се счита за оптимален срок, даващ на потребителите баланс между оскъпяване и размер на вноската. Малко над 28% от хората пък предпочитат по-кратък период – между 10 и 15 години, което означава, че имат по-високи доходи или спестени средства, с които поемат по-голямо самоучастие в сделката.

И през май най-голям дял заемат сделките с финансиране от 50% до 60% . Сходен с месец април остава и процентът на хората, които финансират 60% до 70% от покупката си с ипотечен кредит – малко над 22%. Расте обаче броят на хората, които използват 70% до 80% външно финансиране – тези кредитополучатели представляват почти ¼ от всички през месец май.

Източник:targ.bg

Повишили ли са лихвеният процент по кредита ви или просто търсите по-добро финансиране? Ако е така, сега е момента, в който можете да видите какви възможности се предлагат от банките, тъй като политиката им по ипотечни кредити започна да се различава. Най-трудното, с което бихте се сблъскали, е да направите сравнителен анализ на лихвените проценти, таксите, комисионните и всички разходи по прехвърлянето на кредита и да изчислите окончателните си разходи. Но след като интернет е на върха на пръстите ви, нещата са много по-лесни.

Добра идея е да използвате сайтове за сравнения на цени и услуги, както и такива, където се публикуват коментари от клиенти на различни банки. Това обикновено са сайтовете на самите банки, където се предлагат кредитни калкулатори, сайтове за черни или бели списъци на търговци и финансови институции, сайтове за недвижими имоти.

Друг вариант е да използвате консултантска намеса. В България, през последните години започнаха дейности редица фирми, които дават професионални и адекватни консултации за потребителски или ипотечни кредити, както и услуги предлагани от различни финансови институции. Тези фирми са изключително удобни ако нямате времето и желанието да проучите теорията и практиката, но трябва да имате и финансовите ресурси, за да използвате услугите им.

Ако искате да останете лоялен клиент на банката си, можете поне да проведете разговори за предоговаряне на условията по кредита ви, като например да прецените възможностите за промяна на лихвения процент ако смените валутата от лева в евро. Или да се опитате да удължите срока на кредита си, за да могат вноските ви да намалеят.

Не трябва да се забравя, че когато говорим за рефинансиране или изкупуване на ипотека, обикновено вие сте в позицията на нов клиент на новата си банка и това означава повече разходи за вас, като човек без „история” в банката. В допълнение разходите по прехвърляне на ипотека или рефинансиране обикновено не са оправдани.

В крайна сметка, най-важното е да се информирате, а не да чакате да свърши кризата или да се случи някое друго събитие от само себе си. Кризата води до радикални промени във политиката на финансовите институции. Някои банки значително са вдигнали лихвите по кредитите си, без предварително да уведомят потребителите. Други банки уведомяват своевременно получателите на кредити за предприетите от тях стъпки. Има и такива, които понижават лихвите по ипотеките. Всичко е въпрос на информиране и действие от страна на потребителите, които в края на деня плащат сметката.

Targ.bg