Банките ще загубят 3,7 млрд. лв. от лоши кредити за три години

Банковото проникване ще продължи, но ще е с по-балансирани темпове.  Не се очаква незабавно възстановяване на кредитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавно възстановяване на българската икономика
 
Следващата, 2010 г. ще бъде най-трудната за банките в България заради очаквания тогава пик на необслужваните кредити и парите, които трябва да заделят за покриването им. Най-високото им ниво ще бъде 10%, а банките ще натрупат загуби за 3.7 млрд. лв. от отписване на активи до края на 2011 г. Прогнозата е на “Уникредит груп” (собственик на Уникредит Булбанк) от последния й анализ за развитието на банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Нивото от 10% за България се определя като “безопасно” от икономистите на банката. Сред страните от региона с очаквани най-високи стойности на кредитите с просрочие над 90 дни са Латвия, Литва, Румъния, Сърбия, като очакваните стойности са между 17 и 22% (виж графиките). За необслужвани кредити у нас се считат тези с просрочия над 90 дни, а в по-голяма част от страните в ЕС този срок е 180 дни, в някои дори е 360. Това подчерта и управителят на БНБ Иван Искров през миналата седмица. Въпреки лошите прогнози на италианска група за догодина от “Уникредит” считат, че в следващите години необслужваните заеми ще започнат постепенно да намаляват, достигайки 6% през 2016 г.

Очакваната загуба от 3.7 млрд. лв. за тази и следващите две години от лошите кредити няма да доведе до необходимост от рекапитализация на банки, посочи Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Тази сума е близо 6% от БВП към 2008 г. и 5.3% от активите на банковата система към края на 2008 г. “Кредитните институции тук имат достатъчно капитал и резерви да поемат тези загуби”, каза пред “Дневник” Павлов. При криза икономиката търпи загуби и всички икономически субекти поемат част от тези загуби. Тези 3.7 млрд. лв. са частта от загубите, които банките ще поемат, обясни още той. Решение за преодоляване на трудностите от кризата са общите усилия на държавата и банките. Ако правителствата, централните банки и банките майки в Западна Европа не бяха предприели координирани действия, измеренията на кризата биха били много по-големи, допълни Павлов. И според Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, са необходими синхронизирани усилия на държавата, банките, предприемачите за подобряване на средата и за създаване на предпоставки за икономически растеж. Само намаляване на лихвите не е решение на проблемите, посочи още Хампарцумян.

В ситуация на растящи просрочия по кредити най-разумното действие от страна на банката е да прояви търпение към длъжника, ако бизнесът му е перспективен, произвежда конкурентен продукт и няма високо ниво на финансова задлъжнялост, посочи банкер, пожелал анонимност. Това е и решение, което банките прилагат към надеждни клиенти с по-дълъг период на просрочия по кредити. Вариантът за събиране на вземането по принудителен път е свързан с време и загуби, каза още той.
Според прогнозите на банката кредитите със закъснение в обслужването над 30 дни през следващата година ще достигнат пика си и ще бъдат 15% от общия кредитен портфейл (в тях влизат и тези с просрочия над 90 дни). Проведена от БНБ оценка на устойчивостта на българските банки на кредитен и ликвиден риск показа, че в края на годината кредитите с проблеми в обслужването им (класифицирани заеми) биха били 16.5% от портфейла на системата. В зависимост от различните варианти на шок допълнителните разходи за обезценка биха били между 1.944 млрд. лв. и 3.305 млрд. лв. Капиталовата адекватност на системата от 17.6% преди теста би спаднала в диапазона от 14.5% до 11.6%.

Нивото е значително над регулаторните изисквания в ЕС и САЩ от 8% и се явява допълнителен буфер за устойчивостта на системата, обясниха от БНБ при обявяване на резултатите в началото на август. В анализ на Deutsche Bank Research за страните от ЦИЕ се прогнозираше, че в България и Румъния качеството на активите ще се влоши остро през следващите дванайсет месеца и делът на необслужваните кредити ще достигне около 15-20%. Прогноза за пик на лошите кредити през следващата година направи и австрийската Райфайзенбанк в началото на септември. Според тях през 2011 г. те ще започнат да падат. И прогнозата на МВФ от края на септември е, че нивото на лошите заеми в развиващите се икономики в Европа ще продължи да расте през следващите 12 до 18 месеца, като ръстът ще варира между 50% и 100%.

Печалбите на банките в България ще бъдат под натиск именно заради влошаването на качеството на кредитите, спада в разликата между лихвите по депозити и кредити (формира около 90% от общия приход за банките) и спад в обема на бизнеса. В отговор на това банките ще предприемат усилия за оптимизиране на административните разходи и на мрежата си за дистрибуция на продукти и услуги, посочват още анализаторите на “Уникредит”.
Намаление на лихвите както по кредити, така и по депозити прогнозираха още от “Уникредит груп”. Според Кристофор Павлов лихвените нива по депозитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите от 2008 г. Като цяло лихвите след кризата ще продължат да бъдат по-високи от наблюдаваните през 2003-2007 г. Лихвите по кредитите също ще намаляват с темпове, изпреварващи тези по депозитите. Така тези за домакинствата през 2012 г. ще паднат до 9.80% от 11.67% към момента. При фирмите спадът ще е до 7.95% през 2012 г. от 8.75% в момента, посочи той.

От Валентина Илиева